Тъмнина

Поэзия

881 0 1

Тъмнина

Животът ми пълен е с тъга,

но къде, къде остана любовта?

Къде остана таз мощна сила,

която се беше в мен родила?

Къде остана таз велика сила,

която душата ми бе възпламенила?

Любовта бе в мене жива,

но за миг си тя замина.

И остави в мен дълбока бездна,

без никаква, без грам надежда,

без надежда и дълбока вяра,

животът мой единствен си остава.

И какво му остава на човека,

след като всичко, всичко му отнеха?

Без вяра, без надежда и без любовта,

обрича се той на вечна самота.

Но искрица от надежда си остава само една,

да се измъкна от таз гъста, гъста тъмнина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

Ники, радвам се, че си открил света на думите, макар и поводът за това за теб да е тъжен, но все отнякъде се почва. Надявам се с времето стиховете ти да стават все по-добри, да намираш по-точни думи, сравнения, да изглаждаш ритъма.
А относно повода, който те е накарал да пишеш, ти давам линк на един мой стих, който е вдъхновен точно от стихове като твоите и с който казвам, че каквото и да е, всичко преминава.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=139773

Всъщност забравих - добре дошъл и дерзай!

2012-03-22T19:25:02+02:00