niksanni (Никола Йорданов)
18 16
22 мар. 2012 г., 12:52

Тъмнина 

  Поэзия
632 0 1

Тъмнина

 

Животът ми пълен е с тъга,

но къде, къде остана любовта?

Къде остана таз мощна сила,

която се беше в мен родила?

Къде остана таз велика сила,

която душата ми бе възпламенила?

 

Любовта бе в мене жива,

но за миг си тя замина.

И остави в мен дълбока бездна,

без никаква, без грам надежда,

без надежда и дълбока вяра,

животът мой единствен си остава.

 

И какво му остава на човека,

след като всичко, всичко му отнеха?

Без вяра, без надежда и без любовта,

обрича се той на вечна самота.

Но искрица от надежда си остава само една,

да се измъкна от таз гъста, гъста тъмнина.

© Никола Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ники, радвам се, че си открил света на думите, макар и поводът за това за теб да е тъжен, но все отнякъде се почва. Надявам се с времето стиховете ти да стават все по-добри, да намираш по-точни думи, сравнения, да изглаждаш ритъма.
    А относно повода, който те е накарал да пишеш, ти давам линк на един мой стих, който е вдъхновен точно от стихове като твоите и с който казвам, че каквото и да е, всичко преминава.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=139773

    Всъщност забравих - добре дошъл и дерзай!

Предложения
: ??:??