Тъмнина
Тъмнина
Животът ми пълен е с тъга,
но къде, къде остана любовта?
Къде остана таз мощна сила,
която се беше в мен родила?
Къде остана таз велика сила,
която душата ми бе възпламенила?
Любовта бе в мене жива,
но за миг си тя замина.
И остави в мен дълбока бездна,
без никаква, без грам надежда,
без надежда и дълбока вяра,
животът мой единствен си остава.
И какво му остава на човека,
след като всичко, всичко му отнеха?
Без вяра, без надежда и без любовта,
обрича се той на вечна самота.
Но искрица от надежда си остава само една,
да се измъкна от таз гъста, гъста тъмнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Йорданов Всички права запазени
