Тъмнина
Тъмнина
Животът ми пълен е с тъга,
но къде, къде остана любовта?
Къде остана таз мощна сила,
която се беше в мен родила?
Къде остана таз велика сила,
която душата ми бе възпламенила?
Любовта бе в мене жива,
но за миг си тя замина.
И остави в мен дълбока бездна,
без никаква, без грам надежда,
без надежда и дълбока вяра,
животът мой единствен си остава.
И какво му остава на човека,
след като всичко, всичко му отнеха?
Без вяра, без надежда и без любовта,
обрича се той на вечна самота.
Но искрица от надежда си остава само една,
да се измъкна от таз гъста, гъста тъмнина.
© Никола Йорданов All rights reserved.
