18 окт. 2008 г., 10:55

Тънка граница

803 0 15
Гладна съм
за приключения
силна съм
с преобразената
душа блуждаеща
и тази нощ
ще заживея
истински живот
по-вълшебен
от художническа четка
миниатюра
пъстро цвете
с Малечка Палечка
се разхождам
мъничка насън
с яйчени черупки
обувки
и свиквам
с крехкостта
наяве как да свикна
със ранимостта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разходих се среднощ в твоя стихКогато яйчените обувчици кротко спяхаВълшебница
  • ,,и свиквам
    с крехкостта
    наяве как да свикна
    със ранимостта...''

    Как ли? Замисли ме!
    Поздрави, Маиолче!
  • Прекрасен стих!
    Да знаеш, колко често пътувам в приказни те си мечти през нощите....
    поздрави от мен
  • Вкара ме в размисъл...
    !
  • Удивително и интересно, Мими!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...