18 oct 2008, 10:55

Тънка граница

806 0 15
Гладна съм
за приключения
силна съм
с преобразената
душа блуждаеща
и тази нощ
ще заживея
истински живот
по-вълшебен
от художническа четка
миниатюра
пъстро цвете
с Малечка Палечка
се разхождам
мъничка насън
с яйчени черупки
обувки
и свиквам
с крехкостта
наяве как да свикна
със ранимостта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разходих се среднощ в твоя стихКогато яйчените обувчици кротко спяхаВълшебница
  • ,,и свиквам
    с крехкостта
    наяве как да свикна
    със ранимостта...''

    Как ли? Замисли ме!
    Поздрави, Маиолче!
  • Прекрасен стих!
    Да знаеш, колко често пътувам в приказни те си мечти през нощите....
    поздрави от мен
  • Вкара ме в размисъл...
    !
  • Удивително и интересно, Мими!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....