18 oct 2008, 10:55

Тънка граница

800 0 15
Гладна съм
за приключения
силна съм
с преобразената
душа блуждаеща
и тази нощ
ще заживея
истински живот
по-вълшебен
от художническа четка
миниатюра
пъстро цвете
с Малечка Палечка
се разхождам
мъничка насън
с яйчени черупки
обувки
и свиквам
с крехкостта
наяве как да свикна
със ранимостта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разходих се среднощ в твоя стихКогато яйчените обувчици кротко спяхаВълшебница
  • ,,и свиквам
    с крехкостта
    наяве как да свикна
    със ранимостта...''

    Как ли? Замисли ме!
    Поздрави, Маиолче!
  • Прекрасен стих!
    Да знаеш, колко често пътувам в приказни те си мечти през нощите....
    поздрави от мен
  • Вкара ме в размисъл...
    !
  • Удивително и интересно, Мими!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...