18 февр. 2008 г., 13:24

Търсач на редки цветя

1.5K 0 12
Намирай ми посоката, издигай се
в пристигащото утро, мъдро и открито.
С неведома, безплътна сила ме притискай,
не с пориви грабливи, тъй живи са лъжите им.
До прости сбъдвания, само искай ме,
окръглих цялостта смирено в себе си.
Аз в сънищата пожелавах и обричах те,
от здрач до сутрин, на рядко цвете в търсене.
И докато си млад, не само ме измисляй,
а без дъх сгъстявай, струпвай думите
и в ритъм на задъханост ме пожелавай
запомнящо, аз - незапомнена, ще те бълнувам...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Мариолче...пак ме изненада...!
    А и аз уж редовно гледам БТВ...!!!
    С обич, прекрасна. Много е хубаво!
  • Благодаря ви, идеята дойде от БТВ новини за една орхидея, която
    цъфнала след 17 г. в Ботаническата градина, ами, рядко цвете,
    жените сме още по-рядко и трудно цъфтящо цвете, зависи от много...
  • Страхотен стих, Мариолче!
    Поздравления!
  • Много хубаво!!! Поздравления!!!
  • Много силен стих!Поздрав,Мариолче!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...