29 сент. 2015 г., 10:17

Търсим си душата

434 0 3

Търсим си душата

Настръхнали,

издъхващи,

сломени.

Бесни,

разрушители

и озлобени.

Мир,

любов,

безкрайната ни

земна красота.

Телата греят,

но очите ни

линеят.

Какво ни липсва

в петзвездния ни рай,

в люлката,

в която ни люлее

свободата ни?

Що искаш още,

човеко

от човеци?

За що е

вечното ти "Дай"?

За първи път

( най - сетне! )

покрива срам

устата ти...

Но те издава

тишината -

"Несретник е

и търси си душата".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...