Sep 29, 2015, 10:17 AM

Търсим си душата

  Poetry
437 0 3

Търсим си душата

Настръхнали,

издъхващи,

сломени.

Бесни,

разрушители

и озлобени.

Мир,

любов,

безкрайната ни

земна красота.

Телата греят,

но очите ни

линеят.

Какво ни липсва

в петзвездния ни рай,

в люлката,

в която ни люлее

свободата ни?

Що искаш още,

човеко

от човеци?

За що е

вечното ти "Дай"?

За първи път

( най - сетне! )

покрива срам

устата ти...

Но те издава

тишината -

"Несретник е

и търси си душата".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...