Търсим си душата
Настръхнали,
издъхващи,
сломени.
Бесни,
разрушители
и озлобени.
Мир,
любов,
безкрайната ни
земна красота.
Телата греят,
но очите ни
линеят.
Какво ни липсва
в петзвездния ни рай,
в люлката,
в която ни люлее
свободата ни?
Що искаш още,
човеко
от човеци?
За що е
вечното ти "Дай"?
За първи път
( най - сетне! )
покрива срам
устата ти...
Но те издава
тишината -
"Несретник е
и търси си душата".
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
