Търсим си душата
Търсим си душата
Настръхнали,
издъхващи,
сломени.
Бесни,
разрушители
и озлобени.
Мир,
любов,
безкрайната ни
земна красота.
Телата греят,
но очите ни
линеят.
Какво ни липсва
в петзвездния ни рай,
в люлката,
в която ни люлее
свободата ни?
Що искаш още,
човеко
от човеци?
За що е
вечното ти "Дай"?
За първи път
( най - сетне! )
покрива срам
устата ти...
Но те издава
тишината -
"Несретник е
и търси си душата".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
