АлексейорданоВ (Алекс)
40 568
11 июн. 2017 г., 20:20

Търся се 

  Поэзия » Философская
712 0 2

Веднъж сам съм, друг път насред много,
веднъж съзирам в мрака светлина,
веднъж рисувам с думи в тишината,
много пъти с моята душа.

Често случва се да се упреквам,
често случва се да e в самота,
често с други съм, потънал сред морета,
рядко в океани, сам и в тишина.

Изгубвам се сред чувства, лута се душата,
изгубвам се в ада, търся светлина,
изгубвам се сред чужди ритми на сърцето,
намирам се сред свои, често неразбран.

Отричам се от мисли, спонтанно надделели,
отричам се от действия, следствия от парадокс,
отричам се, когато нараня си сам сърцето,
приемам се осъден, от собствения аналог.

Несъгласен съм, когато закриват ми очите,
несъгласен съм с всички, крещя от самота,
несъгласен съм с подхвърлени, изсъхнали корички,
одобрявам свободата на безсмъртната душа.

© Алекс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все ще се намеря някога... надявам се.
    Първата крачка е направена - търся се.
    А, който търси - намира!
  • Продължавай да се търсиш, Алекс, все по-дълбоко... Докато откриеш Божия образ и. Божието подобие... Само тогава човек има мир в душата, мъдър и щастлив е! Поздрави!
Предложения
: ??:??