anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
9 авг. 2006 г., 16:36

Търся те 

  Поэзия
690 0 2
В празнотата на заспалия ден
крача по улици тесни и тихи,
търся сноп светлина
и надежди за мечтите разбити.

Хлад пробягва вяло по пътя,
гони се с вятъра мрачен, студен,
бегло докосва ръката скована
и вледенява всичко във мен.

Но, ето, сянка топла съзирам
сред небесния свод притъмнял,
сред звездите някъде виждам
образа ти бледен и ням.

Сълзи се отронват и падам
пред гроба ти - камък студен,
боли ме нечовешки и зная
колко плачът е от мен уморен...

А слънцето вече ме милва
със първите си топли лъчи
и гледа, и гали ме нежно
както гледаха ме твойте очи...

© Антоанета Тонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не мисля, че е хубаво, но е истинско.За мен, лично не е важно нещата да са хубави. Предпочитам да са истински. Но ако съчетаеш едното с другото -тогава вече има БИНГОООООО!
  • Да, много е хубаво!
Предложения
: ??:??