Търся те
В празнотата на заспалия ден
крача по улици тесни и тихи,
търся сноп светлина
и надежди за мечтите разбити.
Хлад пробягва вяло по пътя,
гони се с вятъра мрачен, студен,
бегло докосва ръката скована
и вледенява всичко във мен.
Но, ето, сянка топла съзирам
сред небесния свод притъмнял,
сред звездите някъде виждам
образа ти бледен и ням.
Сълзи се отронват и падам
пред гроба ти - камък студен,
боли ме нечовешки и зная
колко плачът е от мен уморен...
А слънцето вече ме милва
със първите си топли лъчи
и гледа, и гали ме нежно
както гледаха ме твойте очи...
крача по улици тесни и тихи,
търся сноп светлина
и надежди за мечтите разбити.
Хлад пробягва вяло по пътя,
гони се с вятъра мрачен, студен,
бегло докосва ръката скована
и вледенява всичко във мен.
Но, ето, сянка топла съзирам
сред небесния свод притъмнял,
сред звездите някъде виждам
образа ти бледен и ням.
Сълзи се отронват и падам
пред гроба ти - камък студен,
боли ме нечовешки и зная
колко плачът е от мен уморен...
А слънцето вече ме милва
със първите си топли лъчи
и гледа, и гали ме нежно
както гледаха ме твойте очи...
© Антоанета Тонева All rights reserved.
