anito.sl
46 результатов
И в сънища забравен, непонятен,
той усмивка туря на лице,
тя маска е, и сякаш бреме
за туй мъничко наглед сърце...
... Че толкова е трудно да е искрен ...
  624 
В душата си магьосница крия
с вълшебства от феерна мъгла,
и тя като приказна фея
омагьосва ме със свойта тъга.
Тя е магьосница, но тиха и кротка, ...
  864 
По лицето ми мълком се стича
сълза едничка във здрача,
тя последната капка ще е –
стихнала, аз вече не плача.
Но нека тя измие съвеста ми, ...
  711 
Отиде си, любов, но пак те искам,
загубих се, но пак търся посока,
и вярвам, и тръгвам към тебе,
нежна, добра и наивно жестока...
Отиде си, любов, но още те помня, ...
  731 
В сърцето си каменно нося
стръкче на живи мечти,
но в пламък умиращ те гаснат,
каменни, студени звезди.
Хладен гледа ме мрака ...
  753 
Приведен пак старец стои
и взира се някъде вънка,
спомен пред него душата реди
със паяжина сива и тънка.
И дъх на смърт и на вечност ...
  780 
В дъното на стаята тиха
едно пиано лежи във прахта,
с потъмнели без време клавиши
със струни, милвани от самота.
То търпеливо някой чака, ...
  723 
Кратък сън от мигновение
на скръб в среднощна тишина,
в дъжд от сребърно сияние
безмълвна тихичко шептя.
Че песен аз не чувам вече ...
  906 
Глуха тишина прегръща
феерия вечерна във нощта,
глухота пак мрака превръща
целувки предишни в мъгла.
В самота луната заспива – ...
  696 
Едно момиче до прозореца стои
там то сълзите си излива
и споделя ги сама с нощта,
със луната бледа и горчива.
Едно момиче в сън прекрасен ...
  725 
По бряг песъчлив изгрев посрещам,
но изгрев е той мрачен без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.
С тази любов се в болка прощавам – ...
  718 
И тиха, и нежна,
и в пламък горяща,
и силна, и свята
в своя сън от мечти...,
и лека, и светла, ...
  1685 
Ръцете ми студени, безразлични,
вплитат се във моите коси
и сещат в болка безгранична
самота в угаснали лъчи.
Ръцете ми, изстинали във мрака, ...
  678 
Ефирна паяжина аз докосвам
изплетена от лунните лъчи,
кристално гладка във тъмата
със трептенето си тя мълчи.
Пречупен погледа от капки ...
  715 
Дъх на мъртви рози
носи се сред самота,
дъх пропит от мъка,
дъх подбуден от тъга.
Не ухаят тези рози ...
  792 
Безлунно небе гледа ме скрито
зад облаци дъждовно-мъгливи,
почернели в тъмни стихии,
в бездните си грозни и сиви.
Зад мътно стъкло с капки горчиви ...
  659 
Вперена във тъмнината
различавам сянката ти пак,
силует от никого нечакан
дебне ме в среднощен мрак.
С кървави букви изписвам ...
  712 
Синя стая пълна с пеперуди
оглежда се във портокалови води,
на брега душата ми стои -
момиче с пеперудени очи.
Брега докосва всяка пеперуда ...
  765 
Душата ми във прах обвита
влача я след мен в нощта,
победена си отивам тихо,
тръгвам си с наведена глава.
Паднала на колене разбити, ...
  787 
Безумно сама във тишината
редя дума подир дума пак,
и взирам се във самотата -
дано открия те във този мрак.
Безкрайно пуста е душата ...
  747 
В скитница превърна душата
твойта душа от мъгли
и свята потъна в земята
последната обич с лъжи.
Последните думи аз помня ...
  600 
Глуха и сляпа, съзирам
в тунела сноп светлина,
но свещичка явно е била,
последен лъч топлина.
Глуха и сляпа, разбирам - ...
  937 
В печал обвила сърцето,
в нежни лъчи на нощта,
луната посреща ме плахо
на мрака аз – дъщеря.
В мисли безредни и тихи ...
  637 
В пуста стая ме пронизва
вика на тежка самота,
сред четири стени усещам
как въздиша и немее тя.
Сред четири стени съзирам ...
  680 
Във своя сън, неизмерима,
аз търся сянката на твоите очи,
посрещнала пак тиха зима
в безумно бели висини.
И виждам как ръце протягаш, ...
  710 
Ще видиш лика ми прозрачен
сред мътно-сиви води
и нечула обидните думи
аз пак ще те търся. Прости!
Ще познаеш гласа ми безвучен ...
  614 
Не те боли, когато нощем
аз страдам и виждаш сълзи,
не те боли, когато чуваш
как плаче сърцето ми.
Не те боли, когато сутрин ...
  994 
Душата ми – птица безпътна
рее се нощем над мрачни води,
вплели в косите си обич
и мъка потопили в свойте гърди.
Душата ми – скитница плаха ...
  741 
Останала сама с вината
обгръщам сянка на страха,
влязна неканена в дома ми
сред лъчите на деня.
Останала сред тишината ...
  968 
Уморен глава полагаш
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.
Търсиш пак от мен опора ...
  634 
Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна ...
  808 
Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната ...
  645 
Ако още виждаш през мрака
сянката ми в твоя дом,
ако още чувстваш в здрача
докосване като от парфюм...
...ела, ръцете ми те чакат, ...
  631 
В празнотата на заспалия ден
крача по улици тесни и тихи,
търся сноп светлина
и надежди за мечтите разбити.
Хлад пробягва вяло по пътя, ...
  689 
Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача ...
  1029 
Аз искам да докосна
мислите ти в този миг,
искам да почувсвам
болката на твоя вик.
Наранен си ти сега, ...
  699 
Две сълзи отронени се стичат
по бледото, увяхнало лице
и търсят спомени във мрака
и допира на твоите ръце.
Две сълзи във нощ дъждовна ...
  1201 
Забрави го, измъчено сърце,
не съжалявай, не плачи,
пусни го, нека си отиде
нека по своя път върви.
Не страдай, пламенно сърце, ...
  785 
Умира във здрача деня -
пуст, неразбран и самотен,
трябва му мъничко сън
и блян, от някой посочен.
Последно дихание изтръгва ...
  735 
Отиде си без дума дори,
не каза къде, нито защо,
не каза във кого е вината
и остави две празни ръце.
Отиде си без поглед даже ...
  654 
Предложения
: ??:??