Търся те...
Търся те, отчаяно те търся - без да спра.
и ще продължавам, докато умра -
така желая те, че целият треперя...
Нощем... ах, нощем аз те чувам как крещиш
на моята душа във коридорите безкрайни.
Неистово се носиш и фучиш -
разтърсващ плач на вятъра, изпълнен с тайни...
Понякога те виждам – ти си светлина -
сияние, блуждаещо във мрака.
Безмилостно красива, прелестна жена,
която със протегнати ръце ме чака...
Уви, изплъзваш се, отново си отиваш – там...
Оставяш ме във плен на твоята усмивка.
Внезапно осъзнавам, че съм сам
и продължавам да те търся – без почивка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марио Кроненберг Все права защищены
