14 окт. 2011 г., 12:12

Тюрмено ноктюрно

1.1K 0 0

По струните на дъгата
дъждът плъзга се грифено,
изплаква тъгата,
заседнала в ръцете сизифови.
Раждат се лотоси
от къси светкавици
и прескачат искри
в междуустните полюси.
Аз те изгубих, ти ме откри.
Ти ме изпълни, аз те отпих.
Нещо омайно в съня промълви,
аз разбуден написах го в стих.

На стената го драснах, вместо черта -

поредна крачка към свободата.

Халките ще падат една по една,

ключът е у теб за желаната дата.

Дирижираш дрънченето,

налъмното барабанене,

металното скърцане на отваряща се врата,

даже събаряне на решетките с акапелните крясъци,

заместили "Одата на радостта".

Скъсани струни, неми решетки, безцветна дъга...

ноктюрно в душевната ми тюрма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апостол Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...