10 авг. 2013 г., 21:02  

У дома

2.2K 1 14

                                 У дома

 

        Идвам си!

        Буца гърлото души!

        Не я топи ни споменът

        за топлата усмивка

        и добротата голяма!

        Идвам си!

        Мушкатото пресъхнало мълчи,

        прибягва коте от уплаха,

        гледат ме от отвъдното

        две очи!

        Идвам си!

        Приседнала на прага,

        усещам нежна тишина,

        ветрецът листите раздвижва,

        звездите пръскат светлина

        и стон откъртва се от мрака:

        Няма никой у дома!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бонка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...