У дома
Идвам си!
Буца гърлото души!
Не я топи ни споменът
за топлата усмивка
и добротата голяма!
Идвам си!
Мушкатото пресъхнало мълчи,
прибягва коте от уплаха,
гледат ме от отвъдното
две очи!
Идвам си!
Приседнала на прага,
усещам нежна тишина,
ветрецът листите раздвижва,
звездите пръскат светлина
и стон откъртва се от мрака:
Няма никой у дома!
© Бонка Василева Всички права запазени