10.08.2013 г., 21:02  

У дома

2.2K 1 14

                                 У дома

 

        Идвам си!

        Буца гърлото души!

        Не я топи ни споменът

        за топлата усмивка

        и добротата голяма!

        Идвам си!

        Мушкатото пресъхнало мълчи,

        прибягва коте от уплаха,

        гледат ме от отвъдното

        две очи!

        Идвам си!

        Приседнала на прага,

        усещам нежна тишина,

        ветрецът листите раздвижва,

        звездите пръскат светлина

        и стон откъртва се от мрака:

        Няма никой у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...