13 сент. 2012 г., 10:11

У дома...

819 0 0

Не съм от тук и съм за малко,

не ми е чуждо, но не е и като "у дома".

Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"

и не усещам нищо, само празнота.

 

И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта.

Със затворени очи аз виждам себе си

на мястото, където ще се връщам винаги,

когато искам да съм "у дома".

 

Но не е същото, аз знам.

И никога не ще се върне "утре", дори да минат сто лета.

Остава ми единствено да заспивам вечер 

с мисълта за "у дома"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...