13 сент. 2012 г., 10:11

У дома...

822 0 0

Не съм от тук и съм за малко,

не ми е чуждо, но не е и като "у дома".

Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"

и не усещам нищо, само празнота.

 

И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта.

Със затворени очи аз виждам себе си

на мястото, където ще се връщам винаги,

когато искам да съм "у дома".

 

Но не е същото, аз знам.

И никога не ще се върне "утре", дори да минат сто лета.

Остава ми единствено да заспивам вечер 

с мисълта за "у дома"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...