13.09.2012 г., 10:11

У дома...

811 0 0

Не съм от тук и съм за малко,

не ми е чуждо, но не е и като "у дома".

Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"

и не усещам нищо, само празнота.

 

И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта.

Със затворени очи аз виждам себе си

на мястото, където ще се връщам винаги,

когато искам да съм "у дома".

 

Но не е същото, аз знам.

И никога не ще се върне "утре", дори да минат сто лета.

Остава ми единствено да заспивам вечер 

с мисълта за "у дома"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...