Не съм от тук и съм за малко,

не ми е чуждо, но не е и като "у дома".

Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"

и не усещам нищо, само празнота.

И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта.

Със затворени очи аз виждам себе си

на мястото, където ще се връщам винаги,

когато искам да съм "у дома".

Но не е същото, аз знам.

И никога не ще се върне "утре", дори да минат сто лета.

Остава ми единствено да заспивам вечер 

с мисълта за "у дома"...