28 янв. 2015 г., 22:51

У дома...

878 0 1

У ДОМА...

 

Надежда Павлова /Перличка/

 

Момиче, среброкосо, малко тъжно,

с очи-сапфири и осанка стройна,

не спи. Очаква скоро да се съмне

и час за сладки спомени да дойде...

 

В косите с нежносини незабравки,

прибрани в плитка, дълга до петите...

Две кичурчета палави заплита

и вдишва минало за любовта си...

 

Рисува изгрева. И с хладни пръсти, 

раздвижени, като че ли от вятър,

превръща всеки лъч в искрици чисти

и с нежност на вълшебница ги гали...

 

Поглъща с поглед хоризонта златен...

Да можеше да ѝ позира вечно

изгряващото слънце!... С мисъл ясна

поглежда ту към него, ту небето...

 

А после без да иска се отправя

с най-молещия взор назад към къщи.

Дошло е време вече да се връща

и летния си спомен да забрави...

 

Дали ще се завърне пак? Навярно утре...

Или след два-три дни... Това не зная...

Но знам, че там, където със сърце е чуто

едно "Обичам те!" - там "у дома" е...

 

12.01.2015

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми това момиче с палави кичури - поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...