28.01.2015 г., 22:51

У дома...

877 0 1

У ДОМА...

 

Надежда Павлова /Перличка/

 

Момиче, среброкосо, малко тъжно,

с очи-сапфири и осанка стройна,

не спи. Очаква скоро да се съмне

и час за сладки спомени да дойде...

 

В косите с нежносини незабравки,

прибрани в плитка, дълга до петите...

Две кичурчета палави заплита

и вдишва минало за любовта си...

 

Рисува изгрева. И с хладни пръсти, 

раздвижени, като че ли от вятър,

превръща всеки лъч в искрици чисти

и с нежност на вълшебница ги гали...

 

Поглъща с поглед хоризонта златен...

Да можеше да ѝ позира вечно

изгряващото слънце!... С мисъл ясна

поглежда ту към него, ту небето...

 

А после без да иска се отправя

с най-молещия взор назад към къщи.

Дошло е време вече да се връща

и летния си спомен да забрави...

 

Дали ще се завърне пак? Навярно утре...

Или след два-три дни... Това не зная...

Но знам, че там, където със сърце е чуто

едно "Обичам те!" - там "у дома" е...

 

12.01.2015

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хареса ми това момиче с палави кичури - поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...