У дома...

У ДОМА...

Надежда Павлова /Перличка/

Момиче, среброкосо, малко тъжно,

с очи-сапфири и осанка стройна,

не спи. Очаква скоро да се съмне

и час за сладки спомени да дойде...

В косите с нежносини незабравки,

прибрани в плитка, дълга до петите...

Две кичурчета палави заплита

и вдишва минало за любовта си...

Рисува изгрева. И с хладни пръсти, 

раздвижени, като че ли от вятър,

превръща всеки лъч в искрици чисти

и с нежност на вълшебница ги гали...

Поглъща с поглед хоризонта златен...

Да можеше да ѝ позира вечно

изгряващото слънце!... С мисъл ясна

поглежда ту към него, ту небето...

А после без да иска се отправя

с най-молещия взор назад към къщи.

Дошло е време вече да се връща

и летния си спомен да забрави...

Дали ще се завърне пак? Навярно утре...

Или след два-три дни... Това не зная...

Но знам, че там, където със сърце е чуто

едно "Обичам те!" - там "у дома" е...

12.01.2015