Убежище
Когато нямам сили друго да направя,
когато светът е глух и много чужд.
Тогава в книги се заравям
и от мастилото се раждам в стих.
Когато пред чувството немея,
а душата в мен крещи.
Тогава в поезия се лея,
попила сълзата, преди да се роди.
И когато най-обичам,
когато всяко чувство в мен мълчи.
Тогава в поезия се обличам
и свалям всичко, което ми тежи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
