Убежище

23.07.2023 г., 5:09 ч.

Поезия

150 0 0

Когато нямам сили друго да направя,
когато светът е глух и много чужд.
Тогава в книги се заравям
и от мастилото се раждам в стих.

Когато пред чувството немея,
а душата в мен крещи.
Тогава в поезия се лея,
попила сълзата, преди да се роди.

И когато най-обичам,
когато всяко чувство в мен мълчи.
Тогава в поезия се обличам
и свалям всичко, което ми тежи.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Убежище

Свързани произведения

Коментари

Предложения