Тя дълго се мъчи да влезе в дома.
Студът я надви и прегърна.
Беше отвънка и беше сама.
Надеждата никой не зърна.
Как не опитва. Вратата бе щит.
Вътре бе топло, уютно.
Никой не чу, онзи жалостен вик.
Никой, вратата не бутна.
След опити много, подви коленè.
Напусна я сила и вяра.
Да имаше дупчица малка поне,
а то херметичност изцяло. ...