Убийство
Луната самотна заспива,
звездите - уморени мълчат.
За миг градчето застива,
единствено къщните лампи блестят.
Тук-таме се чува смях.
Другаде пък, детски плач.
Стапя се и последният сняг
и потъва градчето във здрач.
Сенки се спускат безжално
и поглъщат малко по малко града.
Упорито и много брутално
застила всичко дълбока тъма.
Нощ покрива безмълвната земя
и оставя след себе си мътни следи.
От небето приличащо на пелена,
падат милиони малки сълзи.
Но, там, нейде във далечината,
чужд глас тихо прошепна.
Изгуби се във тъмнината
и малко по малко отекна.
Последните думи бяха това
на една вече мъртва жена.
Пропити с дълбока тъга
и изцяло лишени от светлина.
Това вече беше реално -
краят на един човешки живот.
Как някой толкова безжално
препречва единственият ти брод!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Димитрова Все права защищены
