brunetkata_ (Хриси Димитрова)
37 134
6 мая 2006 г., 19:22

Убийство 

  Поэзия
849 0 3

Луната самотна заспива,
звездите - уморени мълчат.
За миг градчето застива,
единствено къщните лампи блестят.
Тук-таме се чува смях.
Другаде пък, детски плач.
Стапя се и последният сняг
и потъва градчето във здрач.
Сенки се спускат безжално
и поглъщат малко по малко града.
Упорито и много брутално
застила всичко дълбока тъма.
Нощ покрива безмълвната земя
и оставя след себе си мътни следи.
От небето приличащо на пелена,
падат милиони малки сълзи.

Но, там, нейде във далечината,
чужд глас тихо прошепна.
Изгуби се във тъмнината
и малко по малко отекна.
Последните думи бяха това
на една вече мъртва жена.
Пропити с дълбока тъга
и изцяло лишени от светлина.

Това вече беше реално -
краят на един човешки живот.
Как някой толкова безжално
препречва единственият ти брод!

© Хриси Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??