21 мая 2010 г., 23:14

Убиваш ме!

Поэзия » Любовная

1.1K 0 0

Убиваш ме! Убива ме твойто мълчание!
И дните броени до нашата среща.
Влудяваш ме! Докарваш ме до отчаяние...
Но все към теб ме дърпа нещо.

Забравям те! В сянка се превръщам.
Умирам! Оставам тяло без душа.
Не искам в спомените да се връщам.
Болезнено изгарят в паметта...

А ти защо не ме пожалиш!
Нима повярва, че ще те забравя?!
Със твоите устни пак ме палиш...
Сърцето си на тебе ще оставя!

За да усетиш ти какво е то –
да си мъртвец с лудо биещо сърце.
Тогава аз ще взема твоето,
но болката едва ли ще спре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....