May 21, 2010, 11:14 PM

Убиваш ме!

Poetry » Love

1.1K 0 0

Убиваш ме! Убива ме твойто мълчание!
И дните броени до нашата среща.
Влудяваш ме! Докарваш ме до отчаяние...
Но все към теб ме дърпа нещо.

Забравям те! В сянка се превръщам.
Умирам! Оставам тяло без душа.
Не искам в спомените да се връщам.
Болезнено изгарят в паметта...

А ти защо не ме пожалиш!
Нима повярва, че ще те забравя?!
Със твоите устни пак ме палиш...
Сърцето си на тебе ще оставя!

За да усетиш ти какво е то –
да си мъртвец с лудо биещо сърце.
Тогава аз ще взема твоето,
но болката едва ли ще спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0