Убиваш ме! Убива ме твойто мълчание!
И дните броени до нашата среща.
Влудяваш ме! Докарваш ме до отчаяние...
Но все към теб ме дърпа нещо.

Забравям те! В сянка се превръщам.
Умирам! Оставам тяло без душа.
Не искам в спомените да се връщам.
Болезнено изгарят в паметта...

А ти защо не ме пожалиш!
Нима повярва, че ще те забравя?!
Със твоите устни пак ме палиш...
Сърцето си на тебе ще оставя!

За да усетиш ти какво е то –
да си мъртвец с лудо биещо сърце.
Тогава аз ще взема твоето,
но болката едва ли ще спре.