21.05.2010 г., 23:14

Убиваш ме!

1.1K 0 0

Убиваш ме! Убива ме твойто мълчание!
И дните броени до нашата среща.
Влудяваш ме! Докарваш ме до отчаяние...
Но все към теб ме дърпа нещо.

Забравям те! В сянка се превръщам.
Умирам! Оставам тяло без душа.
Не искам в спомените да се връщам.
Болезнено изгарят в паметта...

А ти защо не ме пожалиш!
Нима повярва, че ще те забравя?!
Със твоите устни пак ме палиш...
Сърцето си на тебе ще оставя!

За да усетиш ти какво е то –
да си мъртвец с лудо биещо сърце.
Тогава аз ще взема твоето,
но болката едва ли ще спре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ира Милова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...