11 июн. 2011 г., 10:39

Училище едно

1.5K 0 3

Училище едно


 

Училището в днешно време

трябва да е институция,

но, за Бога, някои хора го

превръщат в пълна проституция.

 

Вместо с раници – със дамски чанти.

Уж да носим ученически пословия,

а часът ни се провежда в козметични условия.

 

Преди модерно е било с тетрадка

ти да влизаш в своето школо,

а днес за ваше удивление се

влиза с гримове и лошо поведение.

 

Кога било е редно в час да се разхубавяваш,

вместо от живота да се учиш и да поумняваш.

 

За Бога, хора, къде изчезна нашето образование

и по-важно ли е да приличаме на модели от списание?

 

Защо ли днес броени хора се замислят за това…

И големият въпрос е: Ще се върнат ли добрите стари времена?



Поздрави, Маги

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Деси, много оригинално! Наистина те кара да се замислиш...
  • Да се надяваме, че ще се върнат добрите стари времена!
    Поздравления! 6+
  • А аз си мислех, че само в нащо "школо" е така... Явно е доста по - важно какво имаш върху главата си, а не в нея.
    Поздравявам те за това, че си намерила смелост да споделиш реалността с аудиторията тук.
    Напълно подкрепям думите ти и заставам зад позицията, че нещо трябва да се промени... Но кога?

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...