11 jun 2011, 10:39

Училище едно

  Poesía
1.5K 0 3

Училище едно


 

Училището в днешно време

трябва да е институция,

но, за Бога, някои хора го

превръщат в пълна проституция.

 

Вместо с раници – със дамски чанти.

Уж да носим ученически пословия,

а часът ни се провежда в козметични условия.

 

Преди модерно е било с тетрадка

ти да влизаш в своето школо,

а днес за ваше удивление се

влиза с гримове и лошо поведение.

 

Кога било е редно в час да се разхубавяваш,

вместо от живота да се учиш и да поумняваш.

 

За Бога, хора, къде изчезна нашето образование

и по-важно ли е да приличаме на модели от списание?

 

Защо ли днес броени хора се замислят за това…

И големият въпрос е: Ще се върнат ли добрите стари времена?



Поздрави, Маги

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Деси, много оригинално! Наистина те кара да се замислиш...
  • Да се надяваме, че ще се върнат добрите стари времена!
    Поздравления! 6+
  • А аз си мислех, че само в нащо "школо" е така... Явно е доста по - важно какво имаш върху главата си, а не в нея.
    Поздравявам те за това, че си намерила смелост да споделиш реалността с аудиторията тук.
    Напълно подкрепям думите ти и заставам зад позицията, че нещо трябва да се промени... Но кога?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...