Учителко
Учетелко от детската градина,
къде си ти, далече ли замина?
Поехме всяка своя кратък път
и спомена за теб е моят цветен кът.
Сега децата ми зясмяни
са мойте хубави отмяни,
с усмивка светла на лицето
изпълват с нежност ми сърцето.
И връщат ме във детските години,
в онези чудни, хубави градини,
изпълнени от наш'те смехове,
нехаещи за чужди страхове.
Щастливи бяхме ний тогава всички
със цветните, искрящите боички
и със другарските закачки
споделяхме си общите играчки.
Учителко от детската градина,
къде си ти, далече ли замина
и мислиш ли за своите деца,
защото ти си в нашите сърца.
къде си ти, далече ли замина?
Поехме всяка своя кратък път
и спомена за теб е моят цветен кът.
Сега децата ми зясмяни
са мойте хубави отмяни,
с усмивка светла на лицето
изпълват с нежност ми сърцето.
И връщат ме във детските години,
в онези чудни, хубави градини,
изпълнени от наш'те смехове,
нехаещи за чужди страхове.
Щастливи бяхме ний тогава всички
със цветните, искрящите боички
и със другарските закачки
споделяхме си общите играчки.
Учителко от детската градина,
къде си ти, далече ли замина
и мислиш ли за своите деца,
защото ти си в нашите сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Морарова Все права защищены
