ивахрис (Иванка Морарова)
136 664
25.05.2008 г., 16:31 ч.

Учителко 

  Поезия » Гражданска
2523 0 5
Учетелко от детската градина,
къде си ти, далече ли замина?
Поехме всяка своя кратък път
и спомена за теб е моят цветен кът.

Сега децата ми зясмяни
са мойте хубави отмяни,
с усмивка светла на лицето
изпълват с нежност ми сърцето.

И връщат ме във детските години,
в онези чудни, хубави градини,
изпълнени от наш'те смехове,
нехаещи за чужди страхове.

Щастливи бяхме ний тогава всички
със цветните, искрящите боички
и със другарските закачки
споделяхме си общите играчки.

Учителко от детската градина,
къде си ти, далече ли замина
и мислиш ли за своите деца,
защото ти си в нашите сърца.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Много доброта има в стиховете ти и признателност, и разбиране.
  • Трогателен стих! Сигурна съм, че в голямото си сърце учителката съхранява спомени за всяко едно дете, до което се е докаснала!
    Много ми хареса стихът ти, Ива! Сърдечен поздрав!
  • Дай Боже всекиму такава благодарност за труда.Прекрасна идея!!
  • Браво, Иве!Ако е жива учителката ти - трябва да й го прочетеш! Тя ще е щастлива ! Истински и горда с теб! Продължавай да твориш, защото всичко у теб е истинско! С най-чиста обич поздрави от мен и морето:Райна
  • Ех, че хубаво посвещение!!! Сигурна съм, че ако я откриеш и й подариш стиха, ще остане очарована и трогната Трябва да пазим спомена за нашите учителки от детски градини, това са едни от най-хубавите ни и волни години. Поздравления за прекрасния стих и идеята!
Предложения
: ??:??