И къде си ти, учителко любима?
Защо напусна класната ни стая?
Защо остави ни да тънем в незнание?
Нима парите по-важни станаха от твоя дълг?
Все едно ти е дали съм учил! Все едно ти е какво ще знам!
Вдигаш рамене безпомощно и казваш просто - „Няма смисъл”.
Обвиняваш порочната система....
Казваш: „Децата днес, не са това, което бяха – не им се учи, затова!”
Нима виновни бяхме ние? Виновни, че „учителският дух” умря.
Остави ни духовно да пропаднем, не ни подаде своята ръка.
И много лесно е да гледаш безучастно, докато всичко се руши.
Или вината върху мама, тате да прехвърлим, защото лошо възпитали са своя син? ...