И къде си ти, учителко любима?

Защо напусна класната ни стая?

Защо остави ни да тънем в незнание?

Нима парите по-важни станаха от твоя дълг?

Все едно ти е дали съм учил! Все едно ти е какво ще знам!

Вдигаш рамене безпомощно и казваш просто - „Няма смисъл”.

Обвиняваш  порочната система....

 Казваш: „Децата днес, не са това, което бяха – не им се учи, затова!”

Нима виновни бяхме ние? Виновни, че „учителският дух” умря.

Остави ни духовно да пропаднем, не ни подаде своята ръка.

И много лесно е да гледаш безучастно, докато всичко се руши.

Или вината върху мама, тате да прехвърлим, защото лошо възпитали са своя син?

Вината – всеобща е, това е! И грозната реалност е една!

Любовта към знанието загуби се и класната стая опустя…