Feb 3, 2016, 7:43 AM

Учителко

  Poetry » Other
889 0 0

И къде си ти, учителко любима?

Защо напусна класната ни стая?

Защо остави ни да тънем в незнание?

Нима парите по-важни станаха от твоя дълг?

Все едно ти е дали съм учил! Все едно ти е какво ще знам!

Вдигаш рамене безпомощно и казваш просто - „Няма смисъл”.

Обвиняваш  порочната система....

 Казваш: „Децата днес, не са това, което бяха – не им се учи, затова!”

Нима виновни бяхме ние? Виновни, че „учителският дух” умря.

Остави ни духовно да пропаднем, не ни подаде своята ръка.

И много лесно е да гледаш безучастно, докато всичко се руши.

Или вината върху мама, тате да прехвърлим, защото лошо възпитали са своя син?

Вината – всеобща е, това е! И грозната реалност е една!

Любовта към знанието загуби се и класната стая опустя…  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© E.С. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...