Учителю
Какво ме научи,
никога не забравих, учителю.
Ама ела ме виж пак,
човек не можах да стана, учителю.
Наизуст научих всеки твой урок,
но изживях все обратното в тоз порок.
Потънал в кладенец дълбок,
адреса на щастието не намерих, учителю.
Човечеството било пари,
името на живота е пари.
Защо са ми тези книги,
никога не разбрах, учителю.
Нали доброто беше непобедимо,
нали правдата беше несравнимa?
Нали дърветата никога не падаха,
ето, че като дърво паднах, учителю.
Книгата е друга, писецът е друг,
светът, който живея е друг,
на такава красива любов напук
не можах да се нарадвам, учителю.
"Обич" казах, не разбраха,
"съвест" казах, не познаха.
И за приятелство казах, гръб обърнаха,
що за хора са това, учителю?
Едни, потънали в самотата,
други си пазят славата,
трети намират утеха във вярата,
истината къде е, учителю?
Не ми се сърди сега,
че ме научи, а аз не научих света.
Прости ми, моля те, от душа,
че не прогледнах зарад свойта слепота.
Милан Милев
4.04.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
