13 июн. 2017 г., 22:13

Удавница 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
5.0 / 2
562 1 2
Последният ми спомен е,
че бях на самотен остров
на левия ти ирис
и толкова се боях
да не се удавя в роговицата ти,
че си проправих път
през предната камера
и някои от любимите ми твои артерии,
та чак до централната вена на ретината
вече бях в (без)опасност
но забравих,
че очните ти ябълки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Все права защищены

Предложения
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »