Удавница

ЕлисаветаЕмилова (Елисавета Емилова)
16 12

13 июн. 2017 г., 22:13

Поэзия » Любовная, Свободный стих

464 1 2

Последният ми спомен е,
че бях на самотен остров
на левия ти ирис
и толкова се боях
да не се удавя в роговицата ти,
че си проправих път
през предната камера
и някои от любимите ми твои артерии,
та чак до централната вена на ретината

вече бях в (без)опасност

но забравих,
че очните ти ябълки
са издялани от вътрешната страна
на дясното ми предсърдие
и, осъзнавайки това,
се озовах в Тихия (ти) океан

не се страхувах.

бях забравила и още нещо:
дробовете ми
функционират единствено,
когато си близо
(а по-близо нямаше накъде)

и от страх да умра,
оживях в теб.

Удавница

Свързани произведения

Комментарии

Предложения