Удавница
Последният ми спомен е,
че бях на самотен остров
на левия ти ирис
и толкова се боях
да не се удавя в роговицата ти,
че си проправих път
през предната камера
и някои от любимите ми твои артерии,
та чак до централната вена на ретината
вече бях в (без)опасност
но забравих,
че очните ти ябълки
са издялани от вътрешната страна
на дясното ми предсърдие
и, осъзнавайки това,
се озовах в Тихия (ти) океан
не се страхувах.
бях забравила и още нещо:
дробовете ми
функционират единствено,
когато си близо
(а по-близо нямаше накъде)
и от страх да умра,
оживях в теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елисавета Емилова Всички права запазени
