13.06.2017 г., 22:13 ч.

Удавница 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
406 1 2

Последният ми спомен е,
че бях на самотен остров 
на левия ти ирис
и толкова се боях 
да не се удавя в роговицата ти,
че си проправих път 
през предната камера 
и някои от любимите ми твои артерии,
та чак до централната вена на ретината

 

вече бях в (без)опасност 

 

но забравих,
че очните ти ябълки
са издялани от вътрешната страна
на дясното ми предсърдие
и, осъзнавайки това,
се озовах в Тихия (ти) океан

 

не се страхувах. 

 

бях забравила и още нещо:
дробовете ми
функционират единствено,
когато си близо
(а по-близо нямаше накъде)

 

и от страх да умра,
оживях в теб.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??