6 дек. 2011 г., 19:51

Удавникът се хваща и за сламка 

  Поэзия » Любовная
1137 0 19

Приказки, песни и притчици

за неподкастрени плитчици,

интерпретирани

от НеГримирана


Удавникът се хваща и за сламка

 

Потъвах. Сламка зърнах и я стиснах,

дано изплувам! Зверски заболя ме-

в сърцето на окото бе забита.

От нея плачех. В сълзите се давех...

 

Познато е, нали? Банална драма:

любовен глад (как стърже!), виждаш нива,

но зърното-за друг. За тебе-слама.

Като игли под нокти се забива.

 

Изстиваш! Нива-чужда,  ти-плашило!

Кълват те мислите ти-черни птици.

(„Защо на мен? В какво съм съгрешила?“)

А болката пулсира в теб камшично.

 

Болеше!!! Как болеше! Е, болеше...

Днес раната във мен коричка има.

Сама съм. И съм гладна. Не е лесно,

но „с теб“ и „сълзи“ бяха синоними.

 

А  хлябът... Не блести, но не  разплаква

и храни мълчешком, но до насита.

...............................................................

Удавнице! Хвърли я тази сламка

и плувай! Там, пред теб, те чака жито!

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??