Удавникът се хваща и за сламка
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
Удавникът се хваща и за сламка
Потъвах. Сламка зърнах и я стиснах,
дано изплувам! Зверски заболя ме-
в сърцето на окото бе забита.
От нея плачех. В сълзите се давех...
Познато е, нали? Банална драма:
любовен глад (как стърже!), виждаш нива,
но зърното-за друг. За тебе-слама.
Като игли под нокти се забива.
Изстиваш! Нива-чужда, ти-плашило!
Кълват те мислите ти-черни птици.
(„Защо на мен? В какво съм съгрешила?“)
А болката пулсира в теб камшично.
Болеше!!! Как болеше! Е, болеше...
Днес раната във мен коричка има.
Сама съм. И съм гладна. Не е лесно,
но „с теб“ и „сълзи“ бяха синоними.
А хлябът... Не блести, но не разплаква
и храни мълчешком, но до насита.
...............................................................
Удавнице! Хвърли я тази сламка
и плувай! Там, пред теб, те чака жито!
© Петя Божилова All rights reserved.
