Вали. Стопяваш ме.
Аз се разтичам в теб.
В лъжите, които изрекохме
един на друг се вричам,
че няма пак да вали съмнение.
И няма пак да сме смирени.

Ти ме гледаш, сякаш
такава като мен не си виждал.
И искаш пак да ме целуваш.
Да ме дариш отново с  нашия огън,
който въпреки всичко, бе истински.

Вали. Стопявам те.
А ти се разтичаш чрез мен.
И от лъжите, които тогава изрекохме,
става извор на благодат.
И държим ръцете си сякаш
пак ще бъдем ние, сякаш
пак ще се обичаме...
А ти ще се взираш в мен,
за да ме целуваш... болезнено.