17.08.2008 г., 16:36

Удавяне

632 0 1

Вали. Стопяваш ме.
Аз се разтичам в теб.
В лъжите, които изрекохме
един на друг се вричам,
че няма пак да вали съмнение.
И няма пак да сме смирени.


Ти ме гледаш, сякаш
такава като мен не си виждал.
И искаш пак да ме целуваш.
Да ме дариш отново с  нашия огън,
който въпреки всичко, бе истински.


Вали. Стопявам те.
А ти се разтичаш чрез мен.
И от лъжите, които тогава изрекохме,
става извор на благодат.
И държим ръцете си сякаш
пак ще бъдем ние, сякаш
пак ще се обичаме...
А ти ще се взираш в мен,
за да ме целуваш... болезнено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...