konche

83 результатов

Слова в небето 🇧🇬

Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,
легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…
Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,
претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.
Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш ...
932

Ведическа песен 🇧🇬

Пели ведите песен за заробена вода…
Пели ведите и изпели се над няма река…
И тичали надолу стремително към черен чертог,
кой песни непети - небивали въртял в своя въртоп…
Те пели, ведите, за няма вода ...
908

Елегия 🇧🇬

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ. ...
966 1

Ефирно 🇧🇬

Безумствен смях от бяло пространство,
в което се взираше бледа луна...
Опитомени камъни, изпръскани с вино,
стенание, жажда и сънна мъгла...
Необуздани коне всред порой дъждове, ...
982 3

Диалектическо 🇧🇬

В сенките на гъстите гори,
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
1.4K

Вън е бяло 🇧🇬

Вън е бяло.
В мен нещо вали. И прави локви.
В тази зимна тъга не мога да пиша.
Бих могла да мисля, да мисля
само за локвите и да спя… ...
956

Булевардна илюзия 🇧🇬

Булевардна преса. Слово с пирони.
Забити в пръстите букви, неизричани прози.
Безделни делници - като просяци -
свличат се в канала. Четива,
запълващи шахти от глупост. ...
1K

Разбулване 🇧🇬

Ден с теб - полъх…
Нощ с теб - прегръдка…
Петата ти ме докосва…
Захвърлям пелената, ти ме обгръщаш…
Нежно е. ...
915 1

Театър на другостта 🇧🇬

Играя себе си всред багрите на утрешния ден,
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
845 2

За хората 🇧🇬

Да напишем за хората и техния път…
За това, как крачат те по чуждия път,
вървейки в стъпки немерени, без да броят,
както миговете в живота си не творят…
Да напишем за хората и за туй, ...
983 1

Поломена самота 🇧🇬

В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата - ...
964 4

Небеса 🇧🇬

Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...
917 2

Любов 🇧🇬

И кога остане чистотата,
ще се научиш да говориш!
И ще ломиш прегради,
и ще хвърляш окови!
И кога остане светлината, ...
1K 2

Алюзия 🇧🇬

Нощта се стели в сенки безутешни,
а луната прикрива тъмата в безкрая.
Прохладни вечери, тръпнещи сенки,
идеали низвергнати, съдби оправдани.
Минало бъдно и днешно тогава ...
998 1

Вечност 🇧🇬

Диханията на луната секнаха
и тя се облече в пелена от мъгла.
Свличаща риза на тъмна прокоба,
орисница черна почука с нога.
Смъртта на усмивките тягостна бе, ...
926

Празнота 🇧🇬

Зората се бе пропукала
сред ясната бездна на безкрая сънен...
Стигнали своя предел безкръвен,
се лееха сенки по път...
Духове неми - Голгота нестигната. ...
945

Отблясъци 🇧🇬

* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*
Сребърната планина падна в мъглата
и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.
Сребърни ...
852 1

Сега и завинаги 🇧🇬

* За миговете на тъма и бури; за любовта отвъд нея и за това, че тя не изисква чувство за притежание, защото не изисква... За екзистенциализма и отрицанито у себе си...*
Океанът е пъртина - без да го нагазиш, не можеш да преминеш.
Вихърът са земните слова, неизречени сред забулената правда.
Окопи, у ...
938

Рисунки 🇧🇬

*На Влад*
Носиш се… вълна на парчета,
като черна врана, оголяла от самота.
Някога, всякога, винаги…
Дъжд от сивота, оцветен в дъга. ...
900 1

Луна 🇧🇬

Стопява се ледът на тъмнината.
В тишината сляпа обезумява светлината…
Денят е безпристрастен в сивотата,
а нощта е озарена с немотата…
Пряма, сурова, идейна - ...
1.2K 1

Адът на Дръстър 🇧🇬

Блъскат ме градините на ада,
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада! ...
927

Изменения 🇧🇬

В белотата на деня се прошмугва сянка,
като тих крадец душите светли да сбира.
А в глупостта си те, накичили се тежко,
дрънкат бляскави мъниста.
Другарува си деня с луната, ...
948

Природна мета-картина 🇧🇬

На вятъра копнежа бе да намери листото
и, гледайки го, да го обуздае всред себе си.
На вятъра тъжната песен бе любовна,
но изтрита от илюзията на слънцето,
докато не срещна брега на твърдия камък, ...
976 2

Изтръгване 🇧🇬

Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака. ...
942

Дъжд 🇧🇬

Под булото на облака дъждът сляпо спи
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи, ...
844

Плетеница 🇧🇬

Нямам стимула иззад връхлитащите мисли,
изроени една връз друга в надпревара.
Няма първа, няма и последна.
Няма сякаш нищо, има празен свод,
обхващащ всичко в нищото навеки. ...
973

Напукан лед 🇧🇬

Аз нямам друго име, мили,
освен това, изпод което пръстите ми пишат с теб.
Аз нямам друго слово, освен това,
което с теб изкарвам вън от тъмнината.
Аз нямам думи, мили, ...
959 1

Алегория 🇧🇬

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж? ...
864 1

Поток 🇧🇬

Да видиш небесното щастие в очите
е жива излюзия в мислите свише.
А аз искам да гледам, макар и да зная,
че някак пошло обречено е то изначало.
Да пишеш слова, неразбрани от разума, ...
780

Остани 🇧🇬

Остани. Въпреки догадките- остани.
Заспи спокоен. Въпреки неразбраното- заспи.
И помисли дали ще останеш и утре,
дали ще заспиш и после и пак
до изгрева да не се съмняваш в това, ...
999

За една въздишка 🇧🇬

Мой цветен дим,
единствен във водата.
Ти златна струя си за мен
през неувяхващия май в душата.
Покълналото в теб е листопад ...
953

Прозрение за изповед 🇧🇬

Слънцето в очите ти -
невидимо като прозрение за проповед.
А ти си търсещ,
изживял и немислимото с очите си.
Водата през ръцете ти - ...
882

Портрет на незнайното куче 🇧🇬

Тя се изви и понесе безгласно
върху платното заоблена четка.
За усмивката трябваше да е ясно,
че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.
Въздъхна, притвори очи и проплака. ...
971 1

В тъмата 🇧🇬

Нощта се спуска, озарила леден поглед
в лицето на смълчаните луни.
Белее призрак - странник, бродещ
в горите от хълмистите лъчи.
Дойде и звън на птица с глас отровен, ...
917 1

Плъзгане 🇧🇬

Прясно мляко с плодов вкус,
ти си моят слънчев мус.
Кехлибарен цвят на грозде,
слънцето пече - не бой се.
Чай със аромат на хвойна, ...
821 1

Песен на изповедника 🇧🇬

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,
търсещи как сами да прегърнат бекрая.
Не заспивай без хладното противоречие,
обхванало нямотата пряма.
Не заспивай, без да си говорил със мене, ...
852

Посмей се 🇧🇬

Посмей се над сивотата на облака стихнал
пред буря зловеща, като тази у тебе.
Посмей се, изпълвайки с въздух небесен
гърдите, прорязани с толкоз въздишки.
Посмей се, надсмивайки своето его ...
918 2

Опитомени 🇧🇬

В зората ясна синева синее
и бял воал простира тя в покой.
На клона врана черна се чернее,
загърбила дома си сред порой.
Кажи ми колко много ще боли, ...
961 1

Чужди на себе си 🇧🇬

Въртиш колелета в буксуващо щастие.
Чужда планета с всеобщо нещастие.
Въртиш идеали през високи препятствия.
Чужд си на себе си в свойто нещастие.
Несподелени мечти се търкалят по пода. ...
1K 1

Чужди идеали 🇧🇬

Чудно е понякога как се изсипва като пясък
през дланите протрит животът, мислейки,
че ние сме живели. Чудно е понякога
и как протрити пръстите от смилане
на ред препятствия потръпват... ...
921