Сложих свежи пролетни цветя,
да ме будят с дъх на пролет,
но ухае в стаята ми на тъга,
аромат, достигнал птичи полет.
И не спирам тук. Аз още мога.
Надеждата последна ще умре,
но вятърът навява ми тревога,
че няма Слънцето при мен да спре.
Разделям денонощието на две,
а нощта се слива нежно с ден,
тъжно е - приличам още на дете,
а жената дреме вътре в мен. ...