16.10.2007 г., 10:59 ч.

Ухае на тъга 

  Поезия
989 0 31

Сложих свежи пролетни цветя,
да ме будят с дъх на пролет,
но ухае в стаята ми на тъга,
аромат, достигнал птичи полет.
И не спирам тук. Аз още мога.
Надеждата последна ще умре,
но вятърът навява ми тревога,
че няма Слънцето при мен да спре.
Разделям денонощието на две,
а нощта се слива нежно с ден,
тъжно е - приличам още на дете,
а жената дреме вътре в мен.
Кой тайно ми краде сълзите,
че сутрин е засъхнала солта?
Две дирички издават ми очите
и тегне върху миглите роса.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??