На жена ми
Няма как денят ти да пропусна.
Семеен празник толкова години.
Тортата отново ще е вкусна
и без подарък няма как да мине.
Отново стих за тебе ще напиша,
а думите, деня ще ти осмислят.
В спомените, младостта въздиша,
но още много, знам ще се разлистят.
Защото пътят минал и оставащ
е нашата житейска магистрала.
Думите красиви заслужаваш
в които сбирам обичта си, цяла.
Здрава да си, другото е лесно.
Здравето с пари не се купува.
Вярата във бъдеще чудесно
също е целебно и лекува...
А детето - вече е мъжага!
Каже: Мамо... - и светът се свлича.
Твоят ден рожден си заслужава
да ухае само на обичане!
© Валентин Йорданов Все права защищены