Ухание на роза
... топли устни
капки кръв
от бодлите
на розата...
по тялото ми,
Езичнице
............
разпалваш
огън - осветен
от смях
и аромат
... потъвам
в теб
ухаеща
на ябълки,
потръпващо
без милост
пиеш ласки
и
ненаситно
отмаляла
шепнеш
името
ми...
ПУЛСИРАМ
цял
в твоето
великолепие...
събуждам се
и теб
те няма
... огърлица
бяла оставила
за свят спомен
и неизречени
клетви за обич...
Съзерцавам
спомена
опиянен
от
аромата
на
бяла
роза
?
в нощта
о9.о3.15г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Иванов Все права защищены
