18 авг. 2013 г., 00:11

Уханията на живота

755 0 13

Като обрулени от вятъра листа

полека капят дните преброени.

Откъснат спомен, скършена мечта,

несбъднат миг във опит за летене.

 

Копнежен полъх с дъхави послания

разтърсва в нас забравени моменти.

Ефирно разлюлява куп желания

в живот на истини и сантименти.

 

В живот пропит с преливащи ухания –

разпъпил, зрял, съдбовно заскрежаващ.

Палитрен свят на огнени мечтания.

От цвят на цвят достойно помъдряващ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...